„СИРОПИТАЛИЩЕ” („СИРОТСКИЙ ПРИЮТ”)
Таньо Стоянов Клисуров (1944-2024 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Денис Карасёв
Таньо Клисуров
СИРОПИТАЛИЩЕ
Държавата ни първа абдикира,
от своя дълг избяга на галоп.
Ако не хванеш сламката – умираш,
потъваш с камък в тъмния въртоп.
Все пак сме възрастни. И някой може
да стигне до брега и този път.
Но как сирачетата, мили Боже,
от тъмния въртоп ще се спасят?
Гладът е цар в парцаленото царство,
а пулсът на надеждата е слаб.
Все не достигат скъпите лекарства,
обядът е филия черен хляб.
Да си припишат майчини заслуги –
по празниците като на парад
минават депутатските съпруги,
даряват им парченца шоколад.
Деца сиротни. А балон политнал
е щастието, скъсало конец…
И те се виждат – весели и сити –
във ранчото на някой чужденец.
Дано ги купи той, дано заминат
далеч от глад, невежество и страх…
Там ще забравят своята родина,
която си е мащеха за тях.
Таньо Клисуров
СИРОТСКИЙ ПРИЮТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Карасёв)
Кому свою страну мы оставляем,
куда бежим от долга, что за жизнь?
Мы потерялись между кораблями,
и нас водоворот уносит вниз.
Не дети – доплывет, быть может, кто-то
до берега без лодки, без всего.
Но как в безбрежной тьме водоворота,
но как, мой Боже, нам спасти сирот?
В лоскутном царстве голод год от года,
и пульс надежды слаб и невысок.
Лекарства дорогие не приходят,
обед им – хлеба черного кусок.
Скупые материнские заслуги –
по праздникам как будто на парад
выходят депутатские супруги
и дарят им молочный шоколад.
Воздушный шарик счастья в небе синем
летит – тепла погода и свежа.
Им кажется, что весело и сыто
живут они на ранчо в США.
Быть может, купит их американец,
от голода и мрака сохранит,
и там забудут родину, что стала
жестокой старой мачехой для них.